СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ

Скъпоценният камък е минерал, скала или вкаменен материал, който след изрязване или фасетиране и полиране се използва в бижутерията и за колекциониране. Други скъпоценни камъни са органични, като кехлибара и амолита. Някои са прекалено меки и крехки, за да се използват в бижутерията, например родохрозита. Единицата за тегло на скъпоценните камъни се нарича карат. В бижутерията се използват както естествени камъни, така и синтетични такива. Синтетичните са по-равномерно оцветени и много по-евтини. Има четири основни вида шлифовка на скъпоценните камъни:

• Брилянтна
• Розетна
• Стъпаловидна
• Клиновидна

Стойност

Скъпоценните камъни се оценяват по красотата и прецизността на обработка, затова външният вид е най-важното им качество. Характеристиките, които правят камъка красив или желан са цветът, необичайни оптически феномени в камъка, евентуално включване на фосили, рядкост, а понякога и формата на естествения кристал. Диаманта е най-високо цененият скъпоценен камък, тъй като е най-твърдото познато естествено вещество, а притежава и способността да пречупва светлина и да блести, когато е полиран. В края на XIX век диамантите далеч не са толкова редки, колкото в миналото, тъй като милиони карати се добиват ежегодно.

Традиционно, класификацията прави разделение между скъпоценните ("благородни") и полускъпоценните камъни. Скъпоценните са определени исторически от употребата си в свещенодействени ритуали и редица церемонии, както и според тяхната рядкост. Само пет типа камъни са били признавани за скъпоценни - диамант, рубин, сапфир, изумруд и аметист. Текущата гледна точка е, че всички камъни са скъпоценни, но петте или четирите (аметиста не е рядък) оригинални "благородни" камъни са сред най-търсените.

Редки или необикновенни скъпоценни камъни са тези който изключително рядко се появяват в украси и са малко познати извън средите на професионалните бижутери. Такива са андалусит, аксинит, каситерит, клинохумит, йолит и други.

РУБИН

Рубинът е червен скъпоценен камък, разновидност на минерала корунд (алуминиев оксид), чието оцветяване се дължи преди всичко на следите от хром. Името му произлиза от ruber или rubrum - латинската дума за "червен".
В древна Русия рубините са наричани яхонти и карбункули. Цветовете на рубините варират от дълбоко розово до наситено червено с виолетов оттенък. Най-висока стойност имат рубини с цвят, наречен “гълъбова кръв” – червен с леко виолетов оттенък.
Първите сведения за тези прекрасни камъни са от 4 век пр.н.е. и се срещат в индийските и бирманските летописи. В Римската империя рубинът бил на особена почит и се ценял повече от елмазите. Рубините са били любими на Клеопатра, Месалина и Мери Стюарт, а колекциите с рубини на кардинал Ришельо и Мария Медичи са били известни из цяла Европа.
Най-известните рубини в света са “Северната звезда”, който се намира в Музея по естествена история в Ню Йорк и “Рубинът на Едуард”, съхраняван в Британския музей по естествена история в Лондон.
Според древните поверия рубинът е камък на живота. Считало се, че защитава от чума и от дявола. За основно мистично свойство на рубина се смятала способността му да поражда влечение към великото. Астролозите го препоръчват като талисман на родените под знака на Скорпион, Лъв, Рак, Овен.

САПФИР

Името на сапфира произлиза от гръцката дума sappherios – син. Цветовата гама на сапфирите поразява с разнообразието си – има пурпурносинкави, зелени, жълти, безцветни, оранжеви и розовооранжеви. Тези камъни много често се използват за украса на корони. Тъмносиният сапфир “Свети Едуард” се намира в центъра на кръста на короната на Британската империя. Короната на Руската империя е украсена от два големи сапфира с тежест 258 и 200 карата. От сапфир са издялани бюстове на трима американски президенти Джордж Вашингтон (1997 карата), Ейбрахъм Линкълн (2302 карата) и Дуайт Айзенхауер (2097 карата).

Смятало се, че сапфирът символизира властта, верността, целомъдрието и скромността, а през Средновековието го наричали “епископ на камъните”, тъй като считали, че олицетворява висшите духовни ценности. Приписвали му и способността да намалява болката, да примирява разногласията, а също – да дава вечен живот на този, който го притежава. Астролозите го препоръчват на родените под знака на Козирог, Стрелец и Водолей.

ТЮРКОАЗ

Наименованието “тюркоаз” вероятно произлиза от френското наименование на Турция – Tourquise, откъдето идват първите такива камъни в Европа.
Старото му име, документирано за първи път от Плиний Стари – kalait (гр. Хубав камък), в момента не се използва.

Познат на практика в целия свят, тюркоазът присъства в културите на Древен Египет, на Ацтеките, на Персия, Месопотамия и Китай. Европа се запознава с него през 14 век. Първите медальони от тюркоаз са направен преди 6000 години. А вази, пръстени, инккрустации по дръжките на ножове и амулети се срещат при много от древните народи – турци, ацтеки, египтяни, китайци, в Тибет.

Стара източна поговорка казва: Ръката, носеща пръстен с тюркоаз, никога няма да обеднее. Ацтеките пък вярвали, че тюркоазите са вкаменените сълзи на богините от небето.
В Средновековието вярвали, че ако тюркоазът промени цвета си, неговият собственик го трози опасност или болест. Естествено минералът променя цвета си, под определено въздействие на светлината, което може да провокира химични изменения.

Старите вярвания потвърждават стойността, която е имал този камък в древните времена, а тя произлиза от невероятно интензивния му цвят в синьо-зелени нюанси.



СМАРАГД (ИЗУМРУД)

Смарагдът (Изумрудът) (Al2Be3(SiO3)6) е съединение на берилът. Интензивно зеления му цвят (смарагдово зелено, синьо-зелено) идва от примесите на хром и ванадий.
От векове смарагдите са най-търсените благородни камъни, понякога ценени колкото диамантите.
Най-големите находища се намират в Колумбия и Русия. От древни времена се използва в бижутерията. За да се намали загубата на суровина, най-разпространено е шлифоването му в стъпаловиден профил (получило едноименното наименование форма на шлифоване Изумруд). В момента се произвеждат и синтетични изумруди.
Наименованието му произхожда от персийското smaragd, което първоначално през гръцки, а по-късно и през латински преминава в smaragdus, esmeraude, esmeralde. Съвременното английско наименование emerald се е появило в английски през XVI век и известно време е означавало само минерал със зелен цвят.

В древни времена смарагдът (изумрудът) е смятан за кралят на скъпоценните камъни. Намирани са смарагди в гробниците на фараоните. Споменава се за него и в Стария и Новия Завет. Най-старите мини на този необикновено зелен камък се намират в Египет и са известни като Мините на Клеопатра. Според Плиний Стари, с помощта на изумруд, шлифован като лупа, Нерон е гледал гладиаторските битки, защото гледането през зеленият цвят на камъка, помагало на окото да почива.

През 1537г. испанските конквистадори откриват иай-красивите и до днес смарагди на територията на днешна Колумбия. В Европа находището с най-викоко качество камъни се намира в Австрия.

ТОПАЗ

Топазът Al2(F2SiO4) е често срещан минерал, разпространен по цял свят.
Чистият топаз е безцветен, но при различни химични примеси получава оцветяване.
Често съдържа примеси на желязо, хром, ванадий и титан. Среща се в широка цветова гама, като най-ценени са златисто-жълтите цветове, също така и розовите. Наименованието му произхожда от гръцкото topazos (търся). Според друга теория обаче, думата топаз произхожда от санскритската дума tapas, което означава огън и загатва за оранжевозлатистите цвят и блясък.
В Бразилия наричат безцветния топаз „pingas d`agua”, което на португалски значи “сълзи”, той много прилича на диамант.
В Източния свят жълтите топази са особено ценени, тъй като там жълтият цвят е свят. Омагьосаната в топаза жълта магична сила побеждавала Злото, господстващо на Земята. Камъкът бил символ на мъдрост, интелект и психична зрелост. Царяло вярването, че топазът въздейства на концентрацията на мисълта и дава сила за изразяване и убеждаване, затова е препоръчван на говорители и адвокати. Бил също символ на безсмъртната душа.